Вашата оценка 0 от 0 гласа
Турция - от край до край
София - Чанаккале - Афион - Кападокия - Малатия / Елязъ - Диарбакър - Мардин - Батман / Битлис - Ван - Догубеязът / Карс -
Ерзинджан - Сивас - Токат - Чорум - Гереде / Абант / Дюздже - София11 дни/ 10 нощи
Турция – древна, мистична, необяснима, белязана от хилядолетното присъствие на различни цивилизации, религии и представи за
света и нашето място в него. Каним ви на едно пътуване, което няма да откриете другаде.
| Дата | Цена | Запитване |
Програма
Ден 1 / 27.04.2024 София – Чанаккале - Балъкесир – Кютахия – Афион
Отпътуване от София, 00.00 часа от площад „Ал.Невски”, по маршрут София - Ихтиман - Пазарджик - Пловдив - Хасково - Харманли - Свиленград. Преминаване на ГКПП Капитан Андреево / Капъкуле. Продължаваме по маршрут Одрин - Чанаккале…….. Преминаване над пролива Дарданели по най-големия висящ мост в света, едно уникално инженерно съоръжение.
Продължаваме към Айзаное - античен, древен град, който датира от 3 000 г. пр.н.е. и се смята за един от метрополиите на периода със своите исторически структури като театър, стадион, агора и храм на Зевс. Повечето обекти са концентрирани върху потока Пенкалас. Археолозите при последните разкопки откриват мъжка статуя с височина 210 см, глави на статуи на Ерос, известен като бог на любовта в гръцката митология, Дионис - богът на виното, и полубога Херакъл. Ръководителят на разкопките проф. д-р Гьокхан Джошкун отбелязва „Продължаваме да срещаме изненадващи находки всеки ден. Това прави нашата работа още по-вълнуваща. Предишният сезон в този район откриваме голям брой разнообразни мраморни скулптури, някои от които, са с величествени размери от 3-3,5 метра височина. Освен това се натъкнахме на слънчев часовник и много парчета мраморни статуи“…Освен това открихме глави на статуи, принадлежащи на различни богове и богини от древногръцкия пантеон. Артефактите, които открихме в тази област, са всъщност находки от различни периоди, но като цяло са на възраст поне 1800-2000 г.“ Храмът на Зевс е неговата истинска украса и може би най-голямата сграда в града. Смята се, че е на около 2 000 години. Между другото, описаното светилище се счита за един от най-добре запазените храмове в Турция, посветен на гръцкия бог. По своето величие и значимост, той е сравним само с монументалния му храм в древния град Ефес. Айзаной е древен гръцки град в западен Анадол, който се превръща във важен политически и икономически център през римския период. Запада в края на античния период, около седми век сл. Хр. Смята се, че е основан от фригите през третото хилядолетие пр. н. е. и получава името си от Азан, един от тримата сина на Аркас и нимфата Ерато - легендарните предци на фригите…..След разглеждането ще отпътуваме за Афион - прочут с горещите си минерални извори, термални бани и многобройни санаториуми. Наричат го “столицата на турската балнеология”. Пълното име на този град е Афионкарахисар. Афион е турската дума за опиум. По време на Османската империя районът процъфтява като център на производството на опиум и градът е прочут и много богат. В края на 60-те години на миналия век в резултат на международен натиск, особено от страна на САЩ, плантациите са изгорени и производството е прекратено. В околностите и до днес се отглежда мак, но вече под строг контрол и само за медицински цели. Карахисар означава Черната крепост. Построена е от турците - селджуци през XIII век върху огромна, висока 235 метра черна вулканична скала. Преди тях тук са властвали хети, фриги, римляни, византийци, кръстоносци и дори монголи. Погледната отдолу, крепостта е много внушителна. При времева възможност ще се разходим в стария квартал, който се намира в нейното подножие. Десетките дървени къщи, реставрирани майсторски и боядисани красиво в различни ярки цветове, представляват прекрасна гледка на фона на величествената крепост. Тук има и уникална джамия от XIII век, прочута с дървените си колони. Днес Афион е важно кръстовище. Тук се пресичат пътищата от Истанбул за Средиземно море (Анталия) и от Анкара за Егейско море (Измир). Това е причината в неговите околности да се състои една от решаващите битки в гръцко-турската война (1919-22 г), спечелена от войските на Ататюрк. Настаняване в хотел. Вечеря. Нощувка.
Ден 2 / 28.04.2024 Афион – Акшехир – Коня – Аксарай – Ургюп / Кападокия
Закуска. Отпътуване за Кападокия. Попътно……. ** Някога някой си попитал Настрадин Ходжа: “Ходжа бе, защо когато излязат сутрин от домовете си, хората тръгват в различни посоки?” Мъдрият Настрадин Ходжа веднага отговорил: “Защото, ако всички тръгнат в една и съща посока, ще се наруши равновесието на Земята.”
Е, за да не нарушим баланса на света, днес няма да тръгнем към Париж, Рим или Лондон, а ще ви поканя на разходка до града на Настрадин Ходжа. Искате, нали? ……А става въпрос за Акшехир - разположен в покрайнините на плодородна долина, северно от възвишенията Султандаа. По времето на римската и византийската империя е познат, съответно като Филомелиум и Филомелион. По-късно става важен селджукски град, а накрая, през 14 век, преминава в ръцете на Османската империя. Само че преди това, през 13 век, в едно селце в съседната област Ескишехир, се ражда Настрадин Ходжа. И със своята интелигентност и невероятно чувство за хумор става не само известен, а и нещо като национален герой. Нещо повече, през вековете шегите му се предават от уста на уста и днес вече са част от турския фолклор и култура. Продължаваме към втората спирка, попътно за днес - посещение на каньонът Ихлара - представлява дълъг около 15 километра каньон. Той е прорязан от река Мелендиз, която в продължение на хилядолетия разкъсва мекия вулканичен камък. И сега реката си тече по дъното на каньона, а около нея растат тополи, маслинови дръвчета, храсти и разнообразна буйна растителност. Почти вертикалните стени на каньона се издигат на повече от сто метра, а в скалата са издълбани двадесетина черкви. Византийското име на този долина е Пелистрема. Към дъното на каньона се слиза по 285 стъпала, като стълбите са разположени покрай почти отвесните скали. Основната архитектурно-историческа и художествена забележителност тук са скалните църкви. Разглеждане на най-големият подземен град Каймаклъ. Третата нощувка от нашето пътешествие ще бъде в Ургюп. Настаняване в хотел. Вечеря. Предложение за посещение на представление на дервиши. Нощувка.
Ден 3 / 29.04.2024 Ургюп – Малатия – Елязъ
Да посрещнем изгрева с полет над това място, сякаш излязло от приказките. / при подходящи метеорологични условия / Гледката е неповторима, а пейзажът те оставя без думи. Закуска.
Днес ни предстои още един вълнуващ ден, отпътуваме за Малатия - столицата на кайсиите в Турция. Днес и голям университетски град, който е населяван от около 480 000 души, като 20 000 от тях са студенти. Известен е по цял свят със своите кайсиеви овощни градини, които осигуряват около 50% от добива на пресни кайсии и 95% на сушени за цяла Турция. Разположен е в красива и плодородна долина, която е населявана още от времето на хетите. Земите около Малатия са обитавани още преди 6 000 години, по време на бронзовата ера. През 14 в. пр. н. е. хетите успяват да превземат тукашните територии и започва образуването на днешна Малатия. Предполага се, че името идва от melid или melit, което означава „мед“. След като управляват града в продължение на много години, хетите са превзети от асирийците, а по-късно Малатия става римска територия. Тогава тук се изгражда голям военен гарнизон, който да пази римляните от чужди нашествия. През 1515 г. Малатия влиза в състава на Османската империя и бележи голям разцвет. Като посетител тук, непременно пробвайте местната кухня. Правят се вкусни шишове от месо, което се редува с кайсии и колкото, и странно да звучи, се получава неочаквано добра комбинация. Друг местен специалитет е агнешкото месо, което заедно с различни зеленчуци, се пече в пергаментова хартия. Към тези ястия и чаша от местното вино, което е известно с доброто си качество. Ще разгледаме останките от неолитното селище Арслантепе и ще се докоснем до експозицията на местния археологически музей. Могилата Арслантепе или Мелид е на 7 км от Малатия. Това е археологическо селище, разположено на североизток. Една от най-големите могили в Турция. Висока е тридесет метра, обитавана е от 5 хил. пр. н. е. до 11 век сл. Хр. Районът е използван и като римско село през V и VI век след Христа, а по -късно като византийски некропол. Площта на селището е с размери 5 х 6 метра. Разкопките тук започват през 1932 г от френски екип под ръководството на Луис Делапорт и са извършени особено в късните хетски пластове. Те имат за цел да достигнат столицата на едно от кралствата, създадени в региона след разпадането на Хетската империя. Въпреки че по -късно са направени няколко дълбоки проучвания, основните редовни разкопки са започнати през 1961 г от група от университета Сапиенца в Рим. До 1970 -те години на миналия век се провеждат разкопки под ръководството на Алба Палмиери. Продължаващите днес разкопки се координират от Марсела Франгипане. Два лъва и статуя на крал, намерени при разкопките, са изложени в Музея на анадолските цивилизации в Анкара. По време на мащабните проучвания са намерени храм от 3600-3500 г. пр. н. е., дворец от 3300-3000 г. пр. н. е., много печати и умело изработени метални предмети. Всички тези находки показват, че по това време селището е аристократичен, политически, религиозен и културен център. Находките, освен артефактите, изложени в Музея на анадолските цивилизации в Анкара, са изложени и в музея на открито в Арслантепе. Уплътненията са забележителни с това, че показват, че селището е било търговски център. Нашата нощувка ще бъде в близкия град Елязъ - основан в подножието на хълма, на който е построен историческия замък Харпут. Според настоящите историческите извори, най-древните обитатели на Харпут са хуритите, които се заселват по тези места около 2000 пр. Хр. Замъкът Харпут (или Млечният замък), с цялостен изглед към равнината Елязъ, е построен в югозападните части на древния Харпут по време на урартската ера. Архивите показват, че е пленяван от римляните, византийците и арабите, и е възстановяван през различни периоди. Правоъгълният комплекс има две секции: вътрешен и външен замък, и неговите величествени бастиони са оцелели и до днес. Според една от легендите вместо вода мляко е добавяно към смесите за замазване, откъдето произлиза и името му. Настаняване в хотел. Вечеря и нощувка.
Ден 4 / 30.04.2024 Елязъ – Диарбакър – Мардин
Закуска. Отпътуваме към Диарбакър - град-крепост, разположен на бреговете на река Тигър. Заобиколен е от крепостни стени високи 12 метра, с 82 кули и порти, през които са минали много български борци за правда, просвета и свобода. Има 4 порти в римски стил, украсени с много надписи и със селджукски релефи на животни и хора. На тях някога имало стража, която сутрин да отваря и вечер да затваря входовете към крепостта. Ако някой закъснее след 12 часа вечер, остава да пренощува извън пределите на града. По този начин местните се предпазвали от нападения и нежелани гости. Диарбекир е град с около 5000 годишна история. Предполага се, че е основан от хурийците, които до 1515 г, когато е превзет от Селим I, се редуват с асирийци, урартци, римляни, македонци, сасаниди. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва тук. Благодарение на географското си местоположение, се оказва на Пътя на коприната, а историята доказазва, че такива градове винаги бележат разцвет. Диарбекир не прави изключение - става център на световната култура, търговия, наука и изкуство. Старият център има типичен римски облик, състоящ се от две главни улици, които свързват четирите порти и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Улиците са направени от павета, изградени от вулканични камъни, а над тях се разпростират много стари къщи, обществени сгради, църкви и джамии. Ще направим пешеходен тур и ще посетим древната църква от 1 в. сл. н. е., която е посветена на Дева Мария. Освен с историята си, тя ще ви трогне и с красивите икони, голяма част от които са дарение. Ще включим в разходката ни и арменската църква "Сурп Гирагос", която е на почти 640 г. В исторически план тя е една от най-важните и големи църкви в Близкия изток. Оставена е в руини, в продължение на 30 години, но днес отново е отворена след мащабни реставрации. От джамиите най-впечатляваща е Козъм Падишах Джами, която е известна в околностите със своето Четирикрако минаре, смятано за истинско чудо на средновековното инженерство. Построена е през 1512 г., когато градът е в разцвета си. Ще се насладим на гледката от панорамната площадка към градините Хевсел. Те са много плодородна и подходяща за земеделие територия от 10 хиляди декара. Тук се отглеждат плодовете и зеленчуците за прехраната на Диарбакър и прочутите в целия свят дини от района. Теглото на някои от тях достига до 35 килограма и са много вкусни. Градините приютяват 180 вида птици и много видове животни. За тях са написани много песни и се разказват легенди. Една от тези песни е Сузан Сузи, разказваща тъжна история станала на моста с десет арки, построен по времето на емевидите. Ще видим и 1800-годишната църква „Свети Георги“ - културна ценност, датираща още от римската епоха. Попътно за Мардин ще направим спирка и на замъка-крепост Зерзеван. Построен през 3 век от Източната Римска империя като военна база на древния търговски път между Диарбекир и Мардин. Използва се до 7 век. Има и открития, които доказват, че историята на структурата датира от близо 3 000 години. Може би най-завладяващият аспект на замъка е храмът Митраеум, важно място за езически поклонения.
Нощувката за този ден ще бъде на едно запомнящо се място, а именно - Мардин, перлата на Югоизточна Турция. Дали заради красивата му архитектура, смесица от различни ориенталски стилове, дали заради древната си история, дали заради зашеметяващата си кухня, вярваме, че ще ви плени завинаги. Настаняване в хотел. Вечеря и нощувка.
Ден 5 / 01.05.2024 Мардин – Дара – манастир Дейрулзафаран – Мидят - Батман
Закуска. Една древна земя, пълна с история, между библейските реки Тигър и Ефрат, където са открити най-старите следи от човешка цивилизация. Градът е бил владение на асирийци, персийци и византийци, и далеч по-късно се заселват арабите и турците. От незапомнени времена в Мардин живеят различни религиозни общности. Това докоснато от вечността място е средище и духовен център на православните християни в Турция и неслучайно градът е известен като "турският Йерусалим". Като всеки ориенталски град Мардин е шумен, хаотичен, непредвидим, преливащ от цветове и аромати. Тесните му улички са стръмни и минават край стъпаловидно разположени каменни къщи с богата декорация. Мардин е изпълнен с исторически монументи. Може да се каже, че целият град представлява един музей на открито. Когато се разхождаме по улиците на стария град, изгубваме представа за време и пространство, защото сякаш потъваме в друго измерение. Ще видим замъка на Мардин, който красиво се извисява над града. На централните му порти и до днес могат да се видят двата лъва, като един от символите на града. Обиколката ни за деня започва с каменната Дара, близо до сирийската граница. Наричат този скален комплекс турската Петра, защото наистина напомня древния град в Йордания, макар и в малко по-умален мащаб. В миналото Дара е византийска военна крепост. След победата на Александър Велики над персите този регион преминава под господството на селевкидите. По-късно градът е завладяван последователно от римляните, партите, византийците и арабите, след което районът е включен в турските територии. Известен факт е, че името Дара идва в чест на персийския владетел Дарий. Най-запазената забележителност тук е скалният некропол, в който са положени костите на 30 000 души. Поразяващо впечатление прави фасадата на църквата и изобразената на нея Богородица с Младенеца. Дара е уникално място, което те поразява още щом го видиш. Има дълбока пещера, “прозорците” или “вратите”, издълбани в скалите, те карат да усетиш вечността. Свободно време за разглеждане на комплекса.
Продължаваме с манастира Дейрулзафаран, известен още като шафрански манастир, заради шафрана, който расте около него. Основан е преди 1 500 години. В миналото е мъжки манастир. Обитават го 25 монаси, от които понастоящем остават само трима. Най-древният стенопис тук е на 1 200 години. В манастира се съхранява и първата печатна преса в Турция, подарена от кралица Виктория и епископска носилка, носена от два коня.
Ще посетим чаршиите Деллаллар, Казанджълар, Марангозлар, Хасан Аммар, Сокулбакар и Бабъссор, където все още се шият самари и където майстори медникари продължават да изработват на ръка медни съдове, сувенири и други предмети. Ще посетим също построената през 12-ти век джамия Улу, медресето Зинджирийе, джамиите Лютфийе, Шехидийе и църквата Четиридесет мъченици или Кърклар, намираща се в центъра на града и построена през 596 година в чест на мъченика Мар Бехнан и сестра му Сара. Ще се докоснем до изсеченото от камък мендресе Касимие - изключителен шедьовър за времето си. Следващата ни спирка е мендресе Zinciriye, известно още като "Султан Иса". Построено е от Мелик Салих - последният султан, управлявал Мардин. Това е една от най-красивите сгради в града със своите нарязани куполи. Сградата се състои от джамия и гробница.
Отпътуваме през Мидят за Батман. Много различни империи го управляват и те до голяма степен определят днешния му облик. Оттук минават асирийци, перси, римляни и османци. Градът се слави още като столицата на сирияните. Представителите на местната християнска общност са известни със своята сръчност. Те са неподражаеми дърворезбари, каменоделци и бижутери. Тук се произвеждат фантастични сребърни украшения с филигран. Другото, с което местните се гордеят е…виното - нехарактерна за мюсюлманския свят напитка. Оказва се, че тукашните сирияни произвеждат вино от векове. А началото му е поставено не къде да е, а в близкия манастир Мор Габриел. Мидят е известен най-вече със своите красиви старинни къщи, с богата ориенталска декорация. Ще направим пешеходна разходка……и ще разгледаме стария конак, принадлежал на семейство богати асирийци.
Настаняване в хотел в Батман. Вечеря и нощувка.
Ден 6 / 02.05.2024 Батман – мост Малабади – Битлис – остров Акдамар – Ван
Закуска. Потегляме към крайната точка за този ден, най-голямото езеро на територията на Турция- Ван. Първа спирка на моста Малабади. Името му в турските източници през Средновековието: мостът Акарман или Караман. Още от античността мостовете обединяват хора, градове и държави... Тези мостове издигащи се над реки, които текат спокойно или буйно са свидетели на много войни, раздели и срещи... Анадолът е пълен с най-добрите образци на мостове, които са мълчаливи свидетели на времето. Построен е през 1147 г от Тимурташ Бин и Илгази през периода на Княжество Артуклу. Това е мост широк седем метра и дълъг 150 метра. В Анадола има много мостове от римския и византийския период. След като турците се заселват тук броят им се увеличава значително. Те строят уникални мостове първо в Източен Анадол, а след това и в Централен. Един от тези е мостът Малабади... Той е сред мостовете с най-голямата арка в света. Мостът Малабади има 39-метрова арка и е най-великолепният монументален мост в Турция... Намира се в община Силван. Построен е с цветни камъни и е оцелял с ремонти. От двете страни на арката има две стаи, които се използват като подслон от кервани и пътници от вътрешната страна, особено през суровите зимни дни. Твърди се, че тези помещения, които се използват и от охраната на мостовете, са свързани преди това с коридори до дъното на пътя, а стъпките на входящите кервани са чути, когато са по-далеч от тези коридори.
При желание време за обяд в Битлис - град, разположен на Арменското плато, недалеч от западния бряг на езерото Ван. Източна Турция е предизвикателна география, заобиколена от планини и стръмни скали. Тук в този регион се намира и езерото Ван. То изненадва хората със своите размери, защото е необятно като море. Освен, че е най-голямото в Турция, също е и най-голямото солено езеро в света. В него има четири острова. Най-големият е остров Адър - където има останки от манастири, църкви и параклиси, развъдник е на хиляди чайки, защото не е обитаем. Вторият по големина остров Акдамар, с 1 100-годишната църква на "Светия кръст", сочена като един от най-добрите образци на средновековното арменско изкуство. Той е известен и с легендата, която разказва за един свещеник и любовта на чудно красивата му дъщеря на име Тамара и млад рибар. А нея ще чуете, когато ни придружите на това приказно пътешествие. Кралят на династията Васпуракан построява църквата, за да съхрани частица от истинския кръст. Затова се нарича църквата на Светия кръст. Тя е изградена с план на кръст от червени туфи донесени на острова от далечни каменоломни. В нея могат да се видят западнали, но все още впечатляващи фрески. Известният екстериор разкрива барелефни резби и фризове с библейски сцени. Днес е едно от най-ценните произведения на средновековното арменско изкуство както по отношение на архитектурата, така и по отношение на каменната зидария. Вместо като архитектурна структура, тя е описана като „дело на бижутер“. Защото църквата Акдамар е най-богато украсената и пищна сред арменските църкви. С моторно корабче ще отидем да посетим това място. След разходката се отправяме към град Ван. Настаняване в хотел. Вечеря и нощувка.
Ден 7 / 03.05.2024 Ван – Догубеязът – Карс
Закуска. Град Ван в древността е столица на кралството Урарту и тук се намира един от важните търговски кръстопътища. Поради удобния релеф и здравата крепост той става столица на това кралство. Асирийските търговци изминават дълъг път, за да закупуват необходимите им стоки и суровини. Те обменят занаятчийските продукти със суровини тъй като асирийската държава има силно развита за този период икономика и ръчни занаяти. В периода на възход на хетската империя, тя достига на изток границите на държавата Урарту, основана през 9 век преди новата ера. Урарту обхваща Източен Анадол, Армения и част от днешните ирански земи. Издигнати са над сто силни крепости за защита на държавните граници. Крепостта Ван се намира в центъра на държавата. Пътищата и кервансараите осигуряват бързото и сигурно придвижване на търговските кервани. Огромно удоволствие е да се наблюдава залеза на слънцето от крепостта на Ван. И ние ще имаме възможността да я разгледаме. Ще посетим и местния Археологически и етнографски музей. Любопитен факт тук е, че Ван е родината и на прочутата ванска котка-бяла, с едно зелено и едно синьо око. Заради древния й произход често я наричат и котката на Ной. Интересно за тях е, че за разлика от всички останали котки обожават да плуват и да се мокрят.
Продължаваме към провинция Агръ, близо до иранската граница, към Догубеязът, за да посетим двореца на Исхан паша. Планината Агръ или Арарат е планина, за която известният средновековен пътешественик Марко Поло казва, че изкачването й е невъзможно. Споменава се в редица легенди и в свещените книги. Смята се, че Ноевият ковчег е именно тук. От години насам ентусиасти я изкачват с безкрайната решимост да го открият. Планината Агръ изненадва хората със своето величие. За да осъзнаете големината й, трябва да я погледнете отдалече. Тя е най-високата на Турция и най-голямата вулканична планина. Издигаща се между градовете Ъгдър и едноименния Агръ е толкова величествена, че може да се види от Армения, Иран, Азербайджан и Грузия при ясно време. Тази най-висока планина на Анадола се споменава редом с един от най-величествените му дворци. Този, който сякаш излязъл от „Приказките за хиляда и една нощ” е дворецът Исхак паша, едно от най-важните архитектурни произведения на османския период. Строителството му отнема 99 години / 1685 - 1784 г /. Невъзможно е да не останете впечатлени, като го видите, как се появява пред вас в целия си блясък насред пустотата. Дворецът е разположен на хълм и заема площ от 7 600 кв.м. Комплексът смесва анадолска, иранска и северномесопотамска архитектурна традиция. В него може да се наблюдава и западното влияние върху османския архитектурен стил. Османският губернатор от кюрдски произход Исак Паша избира мястото много стратегически, защото отдолу, в низината минава „Пътят на коприната“, а бизнесът му е да събира транзитните такси. Тези пари той влага без да пести във великолепен, невиждан за времето си палат. Когато този строителен шедьовър е завършен, по стара традиция пашата отрязва главата на архитекта. Това е единственият начин да бъде сигурен, че няма да има втори такъв на света. Палатът, издигнат върху изсечена в скалата площадка, има 336 стаи. Всички те са съоръжени с невиждания по онова време лукс на централно отопление, водопровод и канализация. Изящна джамия, гробница, библиотека и две тържествени зали с богати на орнаменти фасади, портали и интериори - всичко е решено в почти невероятна смесица от стилове. Следващата ни нощувка ще бъде в Карс с включена вечеря.
Ден 8 / 04.05.2024 Карс - крепост Ани / арменска граница – Ерзинджан
Закуска. Потегляме към границата с Армения, за да разгледаме наблизо разположената Ани. Някои го наричат Града на 1001-та църкви, други Града на 40-те врати. Това са две от прозвищата на изоставения средновековен арменски град Ани, който е построен на самотно плато, на 45 км от Карс. Основан преди повече от 1 600 години, Ани е разположен на кръстопът от различни търговски пътища и множеството му религиозни сгради, дворци и крепости са едни от най-напредничавите технически и артистични структури в света за времето си. Ани е управляван от Урартското кралство, през него минават скити, перси, македонци, сасаниди и монголи, превзет е от ислямските армии през 643 г, по-късно - в периода от 884-1045 г, е столица на арменските владетели от династията Багратуни. До 1064 г той е в пределите на Източната Римска империя, а на 16 август същата година е завладян от Алп Арслан, вторият султан на Селджукската империя. Античният и средновековен град се простира на приблизително 85 хектара (210 акра). Бил е дом на много цивилизации, включително арменска, гръцка, турска, арабска, грузинска и персийска, от 970 до 1320 г. Мюсюлмани и християни живеят рамо до рамо в Ани в продължение на векове.
Градът приютява редица архитектурни шедьоври, включително джамията Ebul Manuçehr - първата построена в Анадола, църквата Amenaprgic - катедралата на Ани, църквата Dikran Honentz, църквата Abugamir Pahlavuni и селджукският кервансарай.
Връщаме се в Карс, където ще се разходим по местната чаршия. Карс е превзет от сина на селджукския султан Алп Арслан, Меликщах през 1064 година, още преди битката при Манцикерт. Градът и цитаделата му са разположени близо до североизточната граница на Турция. В периода на великата селджукска държава тук минава западната граница на държавата. Цитаделата на Карс е важен отбранителен обект. По време на Кримската война, през 1858 година руски войски обсаждат крепостта, но не успяват да я превземат. Султан Абдулмеджид награждава Карс и защитниците му с орден на победата. Най-хубавият кашкавал в Турция се произвежда именно тук. Районът е прочут и с гозбите си от гъше месо.
Отпътуваме за Ерзинджан, където ще е следващата ни нощувка. С пристигането ще направим пешеходен тур в централната му част. Настаняване в хотел. Вечеря. Нощувка.
Ден 9 / 05.05.2024 Ерзинджан – Сивас – Токат
Закуска. Отпътуваме за Сивас. Една от емблемите на град Сивас е "Sivas kangal" или вид анатолско овчарско куче. Нищо не е известно от неговата история преди появата му като римски град с името Себастея, който се превръща в столица на Мала Армения при император Диоклециан в края на III век. Туркменската династия Данишменд завладява Себастея около 1080-90 г, преименува я в Сивас и я прави столица на княжество, докато не падне Seljug султан от Рум през 1172 г. При селджуците Сивас достига своя най-голям просперитет, превръщайки се в един от най-важните градове на Анадола. Въпреки че никога не възвръща предишния си просперитет, Сивас е важна провинциална столица по времето на Османската империя, а през септември 1919 г той служи като място за втория национален конгрес, свикан от Мустафа Кемал (Ататюрк). Този конгрес в крайна сметка довежда до експулсирането на европейските окупационни сили, края на Османската империя и създаването на републиката. Тук, в Сивас ще се докоснем до някои от най-добрите останки от архитектурата на седжук от 13-ти век. От тях, особено забележителни: Gök (Blue) Medrese (1271), в което се помещава местният музей; Şifaiye Medresesi (1217–18), първоначално болница, в което е гробницата на нейния основател, султан Kay-Kāʾūs I; и Inaifte Minare Medrese с неговата сложно издълбана фасада и минарета. Най-старата джамия е Ulu Cami (Голямата джамия), датираща от туркменската епоха.
След разходката, с разглеждане на най-стойностните обекти от селджукския период се отправяме към Токат за нощувка. Токат се счита за едно от първите селища на човечеството. Градът е богат на туристически атракции. Местният замък в центъра и замъците Зиле, Никсар и Турхал в неговите квартали се посещават от местни и чуждестранни туристи. Имението Латифоглу, построено през 18-и век в османски бароков стил, часовниковата кула на града, построена в чест на 25-ата годишнина от възкачването на трона на Абдулхамид II, и ислямското религиозно училище, построено през 13-и век, се намират в центъра. Именно в района на Токат Гай Юлий Цезар изрича думите: Veni, vidi, vici („Дойдох, видях, победих“). В подножието на планината ще посетим и джамията Ulu - една от джамиите, запазили своята оригиналност. Тя е уникална по отношение на своите декорации и архитектурна интелигентност. Кулинарната култура на Токат, където се срещат както черноморският, така и континенталният климат и който е домакин на различни култури, е изключително интересна. Освен зеленчуковите, много известни са и месните ястия като така известния Токат кебап, в чиято основа са месото и патладжани. Настаняване в хотел. Вечеря и нощувка.
Ден 10 / 06.05.2024 Токат - Чорум – Гереде / Абант
Закуска. Отпътуваме към столицата на леблебията в Турция. Пешеходен тур в центъра на Чорум с посещение на музея на археологията. Колекцията, възлизаща на над 15 000 експоната е разделена на четири основни области. Първата съдържа елинистическа, римска и византийска епоха - монети, керамика, стъклени чаши за парфюми и сълзотворни съдове, фигурки и статуетки, саркофази и колонни капители, и бижута. Втората включва множество кани, вази, ритони и тигели, дискове с форма на шапки и печати от хетския и фригийския период, докато третата и четвъртата съдържат килими, бижута и елементи от облекло, оръжия, писания и дървени и метални предмети, датиращи от селджукската и османската епоха.
Потегляме към последната нощувка на нашето пътешествие в района на Гереде / Абант. Настаняване в хотел сред природата. Вечеря. Нощувка.
Ден 11 / 07.05.2024 Гереде / Абант – Истанбул – София
Закуска. Потегляме вече и към родна България, изпълнени с много впечатления и емоции. При възможност спирка за шопинг на хитовия VIAPORT MARINA TUZLA или VIAPORT ASIA OUTLET SHOPPING в азиатската част на Истанбул, или VIAPORT VENEZIA OUTLET в европейската. Пристигане вечерта.
Цена: 2 498 лв
Цената на пакета включва :
- Транспорт с лицензиран и комфортен туристически автобус, с включени гранични, магистрални, паркинг и фериботни такси.
- 12 нощувки, 12 закуски и 11 вечери в 4 / 5 звездни и boutique хотели (1 нощувка в Чанаккале, хотел 4*; 1 нощувка в Афион, хотел 4* ; 2 нощувки в Кападокия, хотел 4*, типичен местен стил; 1 нощувка в Елязъ, хотел 4*; 1 нощувка в Мардин, хотел boutique / konak; 1 нощувка в Батман, хотел 4*; 1 нощувка във Ван, хотел 5*; 1 нощувка в Карс, boutique хотел; 1 нощувка в Ерзинджан, хотел 4*; 1 нощувка в Токат, хотел 5*; и 1 нощувка в района на Гереде / Абант, хотел 4* ).
- Богата морска вечеря с изглед към пролива в Чанаккале.
- Катер до остров Акдамар в езерото Ван.
- Медицинска застраховка за чужбина с ковид покритие. Над 65 г има доплащане, според възрастта.
- Екскурзоводско обслужване, включващо екскурзовод от агенцията, съвместно с турски лицензиран екскурзовод.
Цената на пакета не включва :
- Входните такси на туристическите обекти - около 1570 турски лири.
- Доплащане за единична стая: 577 лв
- Полет с балон - 180 / 200 eur
- Представление на дервиши - 20 eur
Начин на плащане:
- Депозит 50% от сумата при записване
- Доплащане 30 дни преди датата на пътуване.
Забележка: Туроператорът си запазва правото да актуализира цената на екскурзията и на входните такси, при промяна цените на горивата, изменение размера на таксите по пътуването, промяна на валутните курсове.
от 2498.00 лв
Други оферти за Турция
